The Selene World
Добре дошли в света на планетата Селене!

Тук Вие ще можете да се превъплътите в някое непознато за вас до сега, същество. Да го оформите като личност и да му вдъхнете живот чрез писане.
~
Ако все още не можете да виждате част от форумите, то е защото не сте се регистрирали Smile
~
Пожелаваме ви приятни мигове в един нов свят.
Забавлявайте се.
~
От администраторите на форума.



Добре дошли в един по - различен и непознат свят, този на планетата Селене.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  ГалерияГалерия  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Администраторски екип
Клаудиъс Лебърн


Veronna Chastity Wicked


Latest topics
» Търся си гадже/най - добър приятел
Пет Дек 09, 2011 7:30 pm by kikito0o

» Наши приятели
Пон Апр 04, 2011 9:51 am by Исабел Моргенстърн

» Еутари
Нед Мар 13, 2011 7:49 pm by Роуз Хатауей

» Афори
Пет Мар 11, 2011 9:38 pm by Мерис Дагмар

» Стаята на Исабел
Чет Мар 10, 2011 9:15 pm by Исабел Моргенстърн

» Търся си някого за РП
Чет Мар 10, 2011 7:05 pm by Исабел Моргенстърн

» Стаята на Аврора
Съб Мар 05, 2011 9:07 pm by Aurora Carlow

» Фитнес
Съб Мар 05, 2011 12:30 am by Арион Тайс

» Стаята на Арион
Съб Мар 05, 2011 12:04 am by Арион Тайс

Приятелски форуми










Share | 
 

 Общата стая

Go down 
АвторСъобщение
Veronna Chastity Wicked
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
avatar

Cancer Брой мнения : 99
Репутация : 1
Join date : 01.02.2011
Age : 25

За героите
Име,години и вид на героя:: Верона Чaстити Уикед, 18 годишна, Афора
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Общата стая   Чет Фев 03, 2011 7:37 pm

Общата стая бе...ами обща за всички обучаващи се в замъка. Представляваше едно доста голямо помещение, което обединяваше в себе си всекидневна и кухня, които бяха свързани чрез голяма плъзгаща се дъбова врата.
Всекидневната беше просторно помещение с ниски дивани, канапета със тереопорени топчета и възглавнички нахвърляни по пода. Имаше общо 4 малки телевизора и един голяма на стената.


Кухнята също беше просторно и удобно помещение, но естествено не побираше всички ученици на веднъж.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net
Veronna Chastity Wicked
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
avatar

Cancer Брой мнения : 99
Репутация : 1
Join date : 01.02.2011
Age : 25

За героите
Име,години и вид на героя:: Верона Чaстити Уикед, 18 годишна, Афора
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   Пон Фев 21, 2011 9:43 pm

Малки боси крачета, приблизително 37 номер, се подадоха от завоя покрай стълбите и изтичаха на пръсти до една от двойните дъбови врати в дъното на коридора. От страни някой би решил, че току що крадец нелегално смяташе да се промъкне в кухнята, но дефакто в това нямаше нищо нелегално. Въпреки това тъмнокоската нямаше навика всичко да й бъде достъпно по всяко време на денонощието и все още се озърташе като малко подивяло Бамби всеки път щом се събудеше с онова глождещо и покъртително дразнещо чувство да изяде една голяма мъфина с шоколадов крем независимо от това, че е 4 през ноща.
Шоколадоочката се спря до вратата и за последен път хвърли поглед зад гърба си карайки непокорните и някак перфектни букли да се заиграят една с друга по гърба й, плъзвайки по цялото й тяло вълна от гъделичкащо чувство. Момичето побърза да вмъкне босите си стъпала в общата стая и след като затвори вратата се облегна облекчено на нея. Радваше се, че по това време всички спяха и нямаше никакъв шанс да се натъкне на неканен гост, който да развали така приятното й среднощно занимание. Какво по-хубаво от това да се насладиш на една голяма, калорична, маслена мъфина богата на шоколадов пълнеж и покрита с онзи невероятно вкусен шоколадов крем, в който хем имаше шоколад, хем той не се усещаше така натрапчиво, че чак да стане неприятно. Примлясвайки Верона почти усети вкуса на мъфината по непцето си и чу как корема й къркори недоволно от факта, че в него все още няма въпросното шоколадово-тестяно изкушение.
Ви изтича все още на пръсти към дургата дъбова врата, която бе леко открехната. Късата й сатенена нощничка в тъмно лилаво и с ефирна дантелка в долния край се уви около малкото й телце, сякаш бе примка, която искаше здраво да се вкопчи в момичето. Точно сега обаче Верона изобщо не обърна внимание на факта, че беше изключително неудобно заради начина, по който нощникчката се бе усукала, а дясната й тънка презрмака се бе плъзнала надолу почти до средата на рамото й. Да, защото точно в момента на тъмнокоската вече й се привиждаха гигантски мъфини с оглеми очи и усмивки, които я приканваха да ги изяде.
Верона плъзна със замах вратите на страни и се вмъкна в тъмната кухня, а след това плътно затвори вратите след себе си и се запъти директно към хладилника. С отварянето му, светлината от нищожната лампа вътре се плъзна из цялата кухня, а от внезапната светлина зениците на тъмнокоската се свиха неприятно и тя стисна очи. Побърза да изкара чинията с общо 5 богати на шоколад мъфини и след това затвори припряно хладилника и остави изкушенията си на масата, само за около минута колкото да си налее чаша студено прясно мляко.
Покатери се на единия стол и кръстоса крака без да си прави труда да си дърпа нощничката надолу за да покрие финните си, снежно бели бедра. Лукава усмивка се плъзна по устните на Верона докато тя взимаше една от мъфините кротко пребиваващи в чинията.
- Ще умреш. - пропшена и се изкикоти, а след това обра с показалец част от шоколадовия крем и лапна с известно задоволство пръста си.



Lei è l'acqua della verità
lei è storia che non morirà mai.
Lei è musica nella follia
lei è poesia...lei... lei è...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net
Seth Leburn
Еутари
Еутари
avatar

Брой мнения : 19
Репутация : 0
Join date : 03.02.2011

За героите
Име,години и вид на героя:: Сет Лебърн, 20, еутар
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   Пон Фев 21, 2011 10:19 pm

Сет сънено прекара ръка през рошавата си, черна коса, докато се движеше из Общата стая, търсейки къде точно се намираше онази малка, особено уютна кухничка, която бе видял в момента, в който бе пристигнал в двореца. Още от самото начало Лебърн се чувстваше изключително комфортно в новата си стая, а и в замъка като цяло. Може би точно за това въобще не му пречеше да се разхожда по сиви боксерки на червени целувки. Късметлийските му боксерки, ако трябваше да бъдем точни. И синеочкото бе решил, че би било подходящо да ги сложи през първата вечер престой тук. Може би щяха да му дадат добро начало, нещо като летящ старт.
Сет прекрачи вратата на кухнята, без да забелязва чуждото присъствие. Очите му се затваряха всеки път, в който направеше крачка напред, а главата му олекваше за секунди - нещо, което не бе непознато за синеочкото. Чернокоското бавно спусна ръката си от врата, към корема и съвсем по мъжки намести достойнството си, така че да не изпъква през прилепналия плат на боксерките му. Не че се срамуваше от него, напротив, просто това бяха от онези инстинктивни движения, които всеки мъж правеше, когато останеше сам... или не толкова сам.
Лебърн протегна ръка напред, усещайки студенината, която лъхаше от огромния, сребрист хладилник. Какво ли не даваше за чаша портокалов сок с много, много лед? Точно в момента - всичко. И чернокоското отвори хладилника със замах, карайки яйцата от вътрешната страна на вратата да се разбунтуват от яростното дърпане. Сет тактично ги нареди по местата им, след което клекна, търсейки картона със сок. Боксерките му леко се смъкнаха, показвайки съвсем малко от стегнатите му задни части, но чернокоското дори не си направи труда да ги вдигне. Мислите му бяха изцяло превзети от мисълта за студената напитка. И... зърнена закуска може би.
Сет затвори вратата на хладилника и без да се замисля отвори кутията със сок, изливайки половината съдържание в гърлото си. Свободната му ръка се плъзна по перфектно оформения корем, който бавно се пълнеше с портокаловата напитка.И тогава го усети... Онова странно чувство, че не е сам. Извърна глава бавно в страни, когато погледът му засече момиче. Тя стоеше пред него, държаща мъфин в едната си ръка и пъхнала пръст в устните си. Оскъдната й лилава нощничка едва прикриваше бедрата й, нещо, което накара Сет да огладнее за неща, които определено нямаха нищо общо със зърнена закуска.
Лебърн преглътна шумно, без да отделя кутията със сок от устните си, без да усеща как по стегнатото му тяло се стичат оранжеви вадички.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Veronna Chastity Wicked
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
avatar

Cancer Брой мнения : 99
Репутация : 1
Join date : 01.02.2011
Age : 25

За героите
Име,години и вид на героя:: Верона Чaстити Уикед, 18 годишна, Афора
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   Пон Фев 21, 2011 11:01 pm

И така, само за част от секундата всякъв среднощен апетит от тялото на тъмнокоската изведнъж се беше изпарил. Както сладко си облизваше пръста обиркайки шоколадовия крем от него до най-малката подробност, така изведнъж да яде именно мъфини и се видя...гадно. Не беше сигурна дали се дължеше на "мъжественото" наместване на мъжкото достойнство, на този така възпитан млад мъж или на гледката разкрила се пред очите й в мига, в който той се наведе за да търси кутията със сок.
Единственото, което Ви знаеше в момента беше, че седеше с широко отворени очи гледайки новодошлия преди няколко секунди в кухнята, и се опитваше да си въобрази, че така будното й и диво въображение си правеше някакви неуместни шеги с нея. Не, че когато беше на "зор" й се привиждаха добре сложени и не особено възпитани мъже, но понякога не можеше да разчита на здавомислещата си глава, просто защото рядко беше здравомислеща.
Верона искара пръста си от устата, а след това внимателно постави мъфината в чинията сякаш беше някя бомба и при по-рязко движение можеше да избухне карайки и останалите мъфинки да гръмнат. Погледа й най-сетне се бе отелил от мъжа пред нея и тя най-накрая беше накарала тялото си да работи.
Не познаваше никого в този замък, освен брат си, и не беше много сигурна дали тук не се намираха откачени перверзници, които се разхождат нощем полу голи. Миг след като си го помисли погледа й се плъзна по собственото й оскъдно облекло и тъмнокоската побърза да дръпне и без това късата си нощничка надолу по млечнобелите си бедра, а след това вдигна дясната си презрамка там където й беше мясотот.
Стараеше се да не поглежда към непознатия, но проклетото й любопитство я накара да вдигне поглед към него, а шоколадовите й очи бързо фокусираха една капчица портокалов сок, която се спуна покрай брадичката на мъжа и се търкулна надолу по гъдите му. Щом достигна до там Верона побърза до отклони погледа си преди да се е проплъзнал по-надолу под предлога, че следеше капката портокалов сок. Момичето продължаваше упорито да придържа надолу лилавата си сатенена нощничка и с мъка останови, че онази дясна презрамка пак се бе плъзнала по рамото й и паднала надолу.
Ви се изправи и заобиколи от другата страна на плота, а след това съвсем внимателно остави мъфините в хладилника и отстъпи няколко крачки назад без да отделя поглед от лицето на мъжа, което си беше останало все така вкаменено от изненада. Или поне Верона не виждаше някаква особена разлика.
- Окей, сега ще изляза... - каза му тя с басовото си гласче и се въртна с гърб към него карайки нощничката си да се завърти около нея като рокличка на балерина.




Lei è l'acqua della verità
lei è storia che non morirà mai.
Lei è musica nella follia
lei è poesia...lei... lei è...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net
Seth Leburn
Еутари
Еутари
avatar

Брой мнения : 19
Репутация : 0
Join date : 03.02.2011

За героите
Име,години и вид на героя:: Сет Лебърн, 20, еутар
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   Вто Фев 22, 2011 10:54 pm

Колкото и да се стараеше да се преструва на незаинтересован, Сет просто не можа да пропусне бавните, предпазливи движения, които непознатата направи в момента, в който погледите им се срещнаха. Синеочкото не бе свикнал да предизвиква подобни реакции в момичетата, камо ли да ги кара да си дърпат роклите, прикривайки част от голите си бедра. Без да отлепя устни от картонът с портокалов сок, Лебърн бавно прекара поглед по нежните рамена на момичето, описвайки с очи движенията й. Имаше нещо много привлекателно у нея, което съвсем не се дължеше на факта, че стоеше полу - гола пред него. Или поне Сет се опитваше да се убеди в това. Осъзнал, че я зяпа като закуска, Лебърн извърна разсеяно поглед в страни като че ли не стоеше гол пред нея. Разбира се, чернокоското не се притесняваше от тялото си, дори напротив - с времето бе започнал да се гордее с него повече от колкото с каквото и да било друго нещо по себе си.
Чернокоското предпазливо постави портокаловия сок на масата, отдърпвайки се павно, като че ли се пази от диво животно и с объркан поглед, изпълнен с ирония каза:
-Не е нужно да си отиваш. - и Сет бавно и демонстративно протегна ръце напред, като че ли казвайки "Спокойно, спокойно, добро момиче..." - Виж, можем да се разберем. Ще си разделим кухнята и... - Сет вдигна едната си ръка към очите, препречвайки особено приятната гледка, която непознатата представляваше, за да й покаже, че и на него не му е много приятно да я гледа гола ( което разбира се бе чиста лъжа) -И ти ще се наметнеш с нещо преди да си ми докарала инфаркт. Аз ще споделя портокаловия си сок с теб, а ти ще ми дадеш два мъфина. - Дяволита усмивка изникна върху лицето на чернокоското, ярко контрастирайки с невнинния поглед, с който оглеждаше девойката пред себе си.
Сет протегна дългите си пръсти и съвсем предпазливо побутна картона портокалов сок към момичето, все едно ако направи по - рязко движение ще го ухапе. И да, наистина можеше да открие в нея нещо диво, хищническо, а дори не можеше да си обясни защо.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Veronna Chastity Wicked
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
avatar

Cancer Брой мнения : 99
Репутация : 1
Join date : 01.02.2011
Age : 25

За героите
Име,години и вид на героя:: Верона Чaстити Уикед, 18 годишна, Афора
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   Вто Фев 22, 2011 11:49 pm

И ето, че тъмнокоската все пак ясно останови, че всичко това си беше достатъчно реално и определено не е откачен плод на въображнието й, което напоследък от скука се бе погрижило да й покаже разни чудати неща. Естествено Верона тъврдо отказваше да потвърди, че има някакъв вид психични отклонения, както твърдеше брат й, и упорито повтаряше на себе си и на него, че психичните й отклонения имат нея и са изключително горди от притежанието си. Сега обаче не те бяха причината някаква вълна на раздазнение да се разлее по цялото й тяло, карайки неприятни тръпки да се плъзнат по гърбнака й като милиярди малки иглички. Причината беше така "милия" индивид пред нея, който я дразнеше без тя сама да осъзнава напълно с какво точно.
- Всъщност мъфините не са мои, просто ги намерих в хладилника. - сви рамене тъмнокоската и след това скръсти ръце пред гърдите си. - За теб не знам дали ще ти докарам инфаркт, но ти определено ми докара гадаене с краткото си пребиваване в кухнята. - добави Верона и след това заобиколи отново плота и взе чашата си с прясно мляко отпивайки една малка глътка от нея.
Верона тръсна глава и това накара къдриците й да се разпилеят по гърба й, а част от тях да преминат пред лицето й, но това никак не й пречеше, от край време криеше лицето си по този начин и сега нямаше да е по различно.
Покатери се отново на стола си и кръстоса крака облягайки с лакет на плота и сложи брадичка върху дланта си.
- Гледай само да не се възгордееш нещо, че реших да си ходя. - започна след няколко секунди Ви като погледа й се впи с ирония в лицето на непознатия. По устните й се плъзна една игриво-закъчлива усмивчица която не беше нищо повече от проста подигравка с него.
- Просто като те гледам имаш нужда да останеш на саме със себе си и "мъжеството си", реших да не ви преча. И не че одобравям кухнята за подобен вид...кхъм, акт, но предполагам че много хора я намират за някак секси. - добави тя и килна главата си на една страна.



Lei è l'acqua della verità
lei è storia che non morirà mai.
Lei è musica nella follia
lei è poesia...lei... lei è...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net
Seth Leburn
Еутари
Еутари
avatar

Брой мнения : 19
Репутация : 0
Join date : 03.02.2011

За героите
Име,години и вид на героя:: Сет Лебърн, 20, еутар
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   Сря Фев 23, 2011 12:03 am

"Хищник" бе първото нещо, което изникна в главата на Сет, в момента, в който чаровницата отвори устните си. Дори и да се възхищаваше на подобен тип момичета, никога не ги бе приемал за особено привлекателни, поне не и като характери. Те винаги намираха за какво да мрънкат, повечето бяха инати, опърничави и през по - голямата част от времето спореха. А Сет не обичаше да му се противоречи. Може би точно за това прие словесния двубой с непознатата като предизвикателство. Трябваше да си признае, че има нещо странно - забавно в това да стоят в кухнята полу голи и да си говорят за мъфини. Да, като че ли по - голямата част бе тази със странностите.
-Аз и мъжеството ми тържествено обявяваме, че нямаме нищо против да бъдем наблюдавани. Щом ти харесва да следиш движенията ми предполагам, че трябва да съм поласкан. - засмя се Сет, придърпвайки чинийката с мъфините към себе си. Обичаше тези с ванилов крем, но очевидно бяха останали само с шоколад. Е, какво пък и шоколадът не бе за изпускане. -В прочем, трябва да ти кажа, че съм наистина поласкан. Повечето момичета почти веднага искат да пипат, но очевидно ти си от тези, на които им е достатъчно само да гледат. - Дяволита, предизвикателна усмивка се изписа върху лицето на Сет, който бе започнал искрено да се забавлява със случаващото се в момента. -Това ще ти трябва ли? - попита Лебърн и в момента, в който непознатата остави чашата си с мляко на масата, ловките пръсти на еутара се плъзнаха по чашата й, поднасяйки я към устните му.
-Обичам мъфини с мляко! - възкликна Сет и точно като девойката, обърса шоколадовата глазура от вкусното изкушение. Разбира се, в неговия начин, по който облиза пръстта си нямаше нищо еротично или предизвикателно, което еутарът реши да вметне - Да, знам, че не облизвам толкова добре като теб, но пък нямам стаж. Виж, на тебе очевидно ти се получават тези неща... Но не се притеснявай! Който си го може - го може. - засмя се Сет и намигна игриво.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Veronna Chastity Wicked
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
avatar

Cancer Брой мнения : 99
Репутация : 1
Join date : 01.02.2011
Age : 25

За героите
Име,години и вид на героя:: Верона Чaстити Уикед, 18 годишна, Афора
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   Сря Фев 23, 2011 12:28 am

Тъмнокоската се засмя на плоската му шега и прокара пръсти през косата си разплитайки я. Изправи гръб и изпъна ръце напред по плота докато се правеше на приятно разсеяна и все още искренно се смееше на "шегата" на непознатия си събеседник, с който бяха започнали така интересен и завладяващ спор. Всъщност само печелеше време докато в главата й бавно се оформяше мъничък коварен план и тайно се надяваше никога повече да не й се налага да вижда непознатия само за да не се налага да говори с него за това, което следваше да направи.
Верона се набра на ръцете си и седна на плота кръстосвайки крака, а след това се подпря на едната си ръка, с което се приближи към него.
- Прав си, който си го може - го може. Няма спор. - свих рамене. - Предполагам за това искаш малко време насаме с "мъжеството си". Какво, миличък, не можеш ли? - попита го тя и повдигна вежда изкарвайки на показ една тъжна гримаса с нацупени устни.
Плъзна се по плота, така че да отиде от неговата страна и сложи крака върху стола до него, а след това взе една от мъфините, които кротко лежаха в чинията.
Обра малко от глазурата с показалеца с и го лапна докато гледаше непознатия в очите, с едно дяволито погледче и възможно най-мръснишката усмивка, която можеше да извади в този момент, когато вътрешно кипеше от раздразнение.
- Предполагам имаш нужда от качествена стимулация. - сви рамене тя и свали ръката с мъфината в скута си. - Да, понякога ви е нужна, няма от какво да се срамуваш, на всеки се случа да не може. - добави тя и се усмихна укоражително на събеседника си.
Приближи се още малко към него и сложи ръка на едното му рамо.
- Знаеш ли кой няма да ти откаже никога? - попита го тя и докато той я гледаше леко втрещен, вероятно заради действията й, тя вдигна ръката с мъфината и след няколко секунди я лепна върху "мъжеството му", естествено през онези ужасп "сладки" боксерки на целувки.
- Мъфините. - добави като отговор и го потупа по рамото, а след това скочи от плота плавно докосвайки земята с босите си ходила.
Тъмнокоската се протегна до единия рафт и взе опаковка солени крекери, а след това излезе в общата стая, където се настани на една от ниските възлгавници завивайки се с одеало и пусна телевизора прещраквайки разсеяноканалите.



Lei è l'acqua della verità
lei è storia che non morirà mai.
Lei è musica nella follia
lei è poesia...lei... lei è...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net
Seth Leburn
Еутари
Еутари
avatar

Брой мнения : 19
Репутация : 0
Join date : 03.02.2011

За героите
Име,години и вид на героя:: Сет Лебърн, 20, еутар
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   Чет Фев 24, 2011 9:01 pm

Сет постоя известно време в кухнята, не само втрещен, но и изключително впечатлен от реакцията на непознатата. Не, че за пръв път му се случваше секси момиче да пъхне пръст в устата си, облизвайки го съблазнително, просто до сега никоя не го правила само, за да го подразни. В повечето случаи той бе този, който разиграваше, а ето че сега стоеше шашнат в кухнята, с мъфин между краката си, който трябваше да признае, че бе прекалено лепкав за вкуса му. Въпреки това еутарът не се отказваше лесно, точно за това с възможно най - самодоволната си походка той се запъти към Общата стая, където бе стоеше и непознатата. С нагла усмивка Сет седна в повече от опасна близост до нея, разтваряйки краката си, за да не полепва платът с шоколад по тях. Умишлено не бе предприел каквото и да било действие, за да се изчисти. В главата му нахлуваха толкова много самонадеяни мисли, коя от коя по - вулгарна. Разбира се, той щеше да приложи само - две три. Все пак те едва се познаваха.
-Ей. - кимна й Сет, като че ли не се бяха виждали никога. В гласа му можеше да се долови онзи тон, с който мускулестите батковци в дискотеките говорят на оскъдно облечените девойки, разхождащи се по дансинга като свободни електрони. -Помислих върху това, което каза и реших да те помоля за услуга. - върху лицето на чернокоското се появи многозначителна усмивка и ако момичето пред него го познаваше добре, което не бе така, щеше да разбере, че дяволитото му излъчване определено не предвижда нищо добро.
-Понеже много ми хареса какво направи с глазурата от пръстта си, би ли го повторила и тук? - попита закачливо Сет, сочейки към изцапаните си боксерки. Въпреки това нещо в погледа му подсказваше, че това не е точно майтап. -Сериозно, признавам си, че ми трябва стимул и след като ми го даде, реших да поискам урок от професионалист.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Veronna Chastity Wicked
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
avatar

Cancer Брой мнения : 99
Репутация : 1
Join date : 01.02.2011
Age : 25

За героите
Име,години и вид на героя:: Верона Чaстити Уикед, 18 годишна, Афора
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   Съб Фев 26, 2011 8:24 pm

Изведнъж Верона изпита невъобразимата нужда да има араблета до себе си и възможно най-хладнокръвно да го насочи към самодоволното момченце пред нея, а след това да стреля. С точността, която притежаваше именно с това оръжен, нямаше начин да не оцели точно в попадението. Най-малкото щеше да види как мъж припада заради стрела в топките, кой знае така може би щеше да получи вдъхновение за някое свое бъдещо произведение и без това от доста време не бе залягала над празните листове с моливче в ръка.
Стараеше се да не се връзва на нахалника пред себе си, но истината бе, че отвътре вреше и кипеше. Мощни вълни на яд преминаваха през тялото й, но тя умело ги прикриваше и оставаше непокистката, каквато винаги е била привидно.
Момичето прокара пръсти през косата си отмятайки ги зад рамо и погледна нагоре към събеседника си в така стойностния разговор до сега.
- О чудесно. - Ви кимна с ентусиазъм, а след това се поизправи малко и отново вдигна онази досадна дясна презрамка, която се бе плъзнала надолу по рамото й. - Мога да ти дам адреса за едно местенце тук в града. Доста е популярно, наричат го "ъгъла на пеперудите". - усмихна се тъмнокоската докато продължаваше да го гледа възможно най-мило и смехотворно в същото време.
- Сигурна съм, че срещу сума пари ще получиш доста ценен урок и няма да ти се налага да изнасилваш горките мъфини. Пък и кой знае, може там да ти дадът стимул и за напред. - добави тя и след това се изправи избягвайки от прекалената близост на все още непознатия й самодоволник.
От този момент нататък Ви беше просто обедена, че никога повече няма да погледне мъфините с добро око и като нещо вкусно за среднощна закуска както беше до сега. Вече й се виждаха брутално...мърснишки.
Верона продължаваше да гледа към непознатия скръстила ръце пред гърдите си докато из мислите си провеждаше вероятния развой на разговора им в момента. Обичаше да се подготвя предварително с фрази, но никога не казаше това, което е намисила, а много често след като всичко е отминало в главата й изкачаха подходящи за вече отминалия момент изрази.



Lei è l'acqua della verità
lei è storia che non morirà mai.
Lei è musica nella follia
lei è poesia...lei... lei è...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Общата стая   

Върнете се в началото Go down
 
Общата стая
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
The Selene World :: Стаите-
Идете на: