The Selene World
Добре дошли в света на планетата Селене!

Тук Вие ще можете да се превъплътите в някое непознато за вас до сега, същество. Да го оформите като личност и да му вдъхнете живот чрез писане.
~
Ако все още не можете да виждате част от форумите, то е защото не сте се регистрирали Smile
~
Пожелаваме ви приятни мигове в един нов свят.
Забавлявайте се.
~
От администраторите на форума.



Добре дошли в един по - различен и непознат свят, този на планетата Селене.
 
ИндексИндекс  PortalPortal  КалендарКалендар  ГалерияГалерия  Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори  ТърсенеТърсене  ПотребителиПотребители  Потребителски групиПотребителски групи  Регистрирайте сеРегистрирайте се  ВходВход  
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Администраторски екип
Клаудиъс Лебърн


Veronna Chastity Wicked


Latest topics
» Търся си гадже/най - добър приятел
Пет Дек 09, 2011 7:30 pm by kikito0o

» Наши приятели
Пон Апр 04, 2011 9:51 am by Исабел Моргенстърн

» Еутари
Нед Мар 13, 2011 7:49 pm by Роуз Хатауей

» Афори
Пет Мар 11, 2011 9:38 pm by Мерис Дагмар

» Стаята на Исабел
Чет Мар 10, 2011 9:15 pm by Исабел Моргенстърн

» Търся си някого за РП
Чет Мар 10, 2011 7:05 pm by Исабел Моргенстърн

» Стаята на Аврора
Съб Мар 05, 2011 9:07 pm by Aurora Carlow

» Фитнес
Съб Мар 05, 2011 12:30 am by Арион Тайс

» Стаята на Арион
Съб Мар 05, 2011 12:04 am by Арион Тайс

Приятелски форуми










Share | 
 

 Герои на администраторите и на учителите

Go down 
АвторСъобщение
Клаудиъс Лебърн
Еутари
Еутари
avatar

Pisces Брой мнения : 93
Репутация : 1
Join date : 28.08.2010
Age : 24

За героите
Име,години и вид на героя:: Клаудиъс Лебърн, 24 години, еутар
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Герои на администраторите и на учителите   Вто Дек 07, 2010 12:57 am

Тук са героите на администраторите и учителите, така че ако се интересувате от това какви сме ние, можете да им хвърлите по едно око Smile




Последната промяна е направена от Клаудиъс Лебърн на Чет Фев 03, 2011 8:05 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://the-selene-world.forumsrpg.net
Veronna Chastity Wicked
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
♫ Never was a girl with a wicked mind, but everything looks better when the sun goes down ♫
avatar

Cancer Брой мнения : 99
Репутация : 1
Join date : 01.02.2011
Age : 26

За героите
Име,години и вид на героя:: Верона Чaстити Уикед, 18 годишна, Афора
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на администраторите и на учителите   Сря Фев 02, 2011 9:15 pm

Veronna Chastity Wicked/Верона Чaстити Уикед


Прякор
Ви, Порочната(идва от фамилията й, "wicked" от английски означава "порочна")
Години:
18
Раса:
Чистокръвна афора
Оръжие:
Въпреки, че способността й с оръжията не е на ниво се справя доста добре с лъка и най-вече с арбалета.
Способност:
Замразява с поглед

Външен вид:
Като всяка афора и Верона е надарена с изключителна красота, въпреки това някак си поротивно на нейния вид, красотата й не е натрапчива. Притежава аристократични черти - лице с изваяни скули, продълговата брадичка и високо чело, което е израз на начетеността й.
Въпреки афорската кръв във вените й Верона не обича да се перчи с външния си вид и дори има навика да крие лицето си зад начупените кестеняви кичури коса, които вечно падат пред лицето й, скривайки така красивите й черти. С годините детското в лицето й избледнява въпреки упоритостта на Ви да го задържи. Kато любителка на естествено красивото, тя е типа момичета, които си падат по изваяните и някак детски черти, които все още не са придобили пълната с форма. За нещастие на Верона, всичко детско в нея отдвна се е изпарило.
Погледа е прозореца към всичко нейно, което се случва в душата й. Големите шоколадови очи, обрамчени от гъсти и дълги черни мигли, спират дъх на всеки дръзнал да погледне право в тях, но поради изключително силната си и все още неовладяна дарба Верона почти винаги е с черни слънчеви очила или, ако не е избягва да поглежда хората в очите.
Има сладка усмивка, която не показва никога или поне не в истинския й вид. Ако се усмихне истински буквално става друг човек.
Важна част от живота на Ви са ежедневните тренировки и задължителния джогинк за закуска. Благодарение на тях малкото й телце, издължено само до 165 сантиметра, е здраво и стегнато, изваяно достойно да се нарече тяло на една истинска афора. Пъргавината на Верона рядко й позволява да покаже плавността, с която се движи и грацията, която влага във всяка своя стъпка. Колкото и налудничево да звучи понякога стъпките й просто са толкова перфектно премислени и с толкова много грация в движението, че може да те хипнотизират.


Характер:
Едва сега, когато вече е войн, Верона ясно осъзнава как чертите на афора в характера й са се породили преди да го осъзнае. Честна, своболюбива и неспирна, Верона е от типа хора, които просто не могат да седят на едно място и вечно са в движение. Дали ще върши нещо вкъщи или ще е навън за да тренира е без значение, по-важното е, че неспирния й дух минава границите на нормалното. Още от малка непокорната Верона показва твърд и непоклатим характер с непреклонен дух и хладнокръвие, което е почти невъзможно да нарушиш. Момичето никога не показва чувствата си и заради това много често я наричат "ледената принцеса", словсъчетание, което Ви е намразила много отдавна.
И да, всъщност единственото чувство, което може да покаже е омраза. Толкова силна, че е способна да посегне на нечий живот, да не говорим, че е страшно злопаметна и отмъстителна.
Всичко отрицателно в нея се пробужда когато и заспалият войн в нея го прави. Афорската й същност взема върхова точка именно когато момичето става на 18 години и вече е определена за войн. Верона до толкова се вгълбява в себе си и се заема да работи върху себе си, че се превръща в едно подвижно парче лед, неспособно да изпитва дори и омраза. С вечната си нацупена и някак изящна гримаса Верона става въплащение на всичко отрицателно, което може да притежава една личност. Надменното й държание нараства, самолюбието й става дразнещо и самата тя и всичко, в което се е превърнала започва да отблъсква всички, дори и тези, които са били нейни близки. Парчето лед, в което се превърща сякаш няма никаква бъдеща надежда да бъде разстопено.
Съскащо съркастична и иронична, Верона отблъсква дори когато говори. Винаги обратно на другите и винаги отличаваща се със собствено мнение, Ви често звучи нелогично в целта си да бъде различна. Страшно инатлива и абсолютна царица в спора Верона е готова да оспори строго остановени закони стига накрая пак тя да е права. Понякога в целта си да излезе с горфно вдигната брадичка е готова да избълва един куп глупости, които са напълно безмислени.
Огромното й въображение, често я кара да изпада в "транс" потъвайки в собствените си чудати мисли и картините, които ражда съзнанието й.
Показано по този начин, Верона наистина е едно чудовище, което сякаш е родено да бъде войн. Да се бие и да убива без да изпитва никаква вина и без да й пука за последствията от действията й.
И все пак може да притаите дъх докато ви казвам, че в момичето все още има една малка част, която е запазила истински детското в себе си и всички положителни черти, които някога е притежавала, макар в момента да са наистина малки частички. Стига да успееш по някакъв начин да я накараш да се отпусне, можеш да видиш онази част от нея, която е забавна и устроумна, която ще ти покаже, че може да й се вярва, и с която ще ти е приятно да прекарваш времето си преди стената между нея и "чудовището" отново да се е вдигнала.
Едва ли е нужно да се спомене, че това това дава само бегла представа за цялата личност на Верона. Характера й и самата й същност представляват огромно многогодишно дърво с много клони и разклонения. Верона е чисто и просто многостранна и дори години няма да стигнат за да я опознаеш напълно, защото тя самата не се познава добре и не знае на какво е способна.


История:
Денят бе 30 юни, годината не далечната 1992. Тогава, в семейството на Джонатан и Клеър(афори) се случва първото най-хубаво чудо за младия баща и второто за майката(от предишната си връка има син - еутар) . В болница "Св.Анна", след 3 часови мъки, точно в 6 часа и 66 минути на бял свят излиза едно изключително дразнещо същество още с първото проплакване. Малкото момичене с големи шоколадови очи взима името Верона Частити Уикед. Имена подбрани изключително внимателно и все с история.
"Скъпа, помисли още", настоявал някога Джонатан, но Клеър била непоклатима и твърдо решена дъщеря й да вземе името на така красивия Италиански град, който тя самата е искала да посети, но не е имала възможността. Частити пък от друга страна е името на обичната баба на Верона, с която страшно много си прилича.
Слънчевия и топъл ден, в който се ражда Верона, обещава, че детето ще бъде слънчево и позитивно настроено към света, но всъщност е точно обратното. Малкото момиче е кубче лед още с раждането си и през гоините омразата й към всичко живо нараства. Съществата, които може да се каже, че обича, но и които днес са се отдръпнали от нея са родителите й, единствено големия й полу брат Натаниел, все още се засъпва за нея в съдбата, която й бива отредена, така както и на него.
Верона се отрича от света и започва да гледа с неприазъм, злоба и с отрицание на всичко, когато единственото същество, което я разбира се споминва. 14 годишна Ви губи баба си, с която имат толкова общо и, с която може да говор за всичко без да очаква от нея да й се скара или скастри. Това е моментът, в който момичето губи и малото си позитивизъм към света и израства прекалено бързо загърбвайки детския си живот, който до някъде е бил щастлив и изпълнен с чистота и красота, както е за всяко едно дете.
Черногледостта на Верона започва да плаши родителите й и те прибягват до психиатър когато откриват писанията й. Меланхолични, злокобни и депресиращи разкази събрани в малка опърпана тетрадка, карат Джонатан и Клеър да се плашат от собственото си дете и да се стрхуват, за това което тя би направила. Разкази за самоубийство, брутални убийства и стихотворения съдържащи скръб и смърт пък навеждат детския педагог д-р Силвесър на мисълта, че вече 15 годишната Верона иска да посегне на живота си.
Естествено всички теорий на психиатъра и родителите й са изключително грешни и Верона ги приема с искрен смях. Вече разбрала, че същността й плаши всички около нея, Ви използва това в своя полза и често си прави жестоки шегички, които с времето отдалечават хората от нея, с изключение на брат й, който упорито се застъпва за нея независимо какво върши тя. С навършването на 18 години, в живота на Верона настъпват промени, срещу които тя самата се бори. Пробуждането на афората в нея и война, започват да се борят със сегашната й същност, но скоро след това се сливат с парчето лед, което е момичето, и някак си това я прави дори по-каменна и непреклонна от преди.

Допълнително:
~ Като малка Верона обича да се катери по дървета и при едно от приключенията й пада от доста високо, в следствие на това сега има зиг-загообразен белег проситращ се от дясното й рамо до средата на плешката.
~ На 16 Верона си прави татуировка скорпион на ръката, подтикната от легенда, според която скорпиона парализира жертвите си след ужилване.
~ Пие кафето си със страшно много захар на принципа "Една чаша, една чаша захар".
~ Пълна вегетарианка е.
~ Пуши, но не прекалява.
~ Пише стихове и разкази, но не позволява на никой да ги чете
~ Подтикната от страста си към музиката сама се научава да свири на пиано и китара.
~ Събужда се през ноща за да яде, най-вече нещо сладко.
~ Влюбена е в балета, но никой не е наясно с това, нито с това, че го практикува любителски.
~ Още от първия й ден я намира коте, което кръщава
Къпи Кейк.
~ Обича неподредеността и под смъртна заплаха не би си подредила стаята.
~ Най-голямо удоволствие й доставя качествена книга, топъл следобед и хубава чаша кафе.

Хитрост: 5
Бързина: 7
Ловкост: 3

Снимки:
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://wonderland.bulgarianforum.net
Клаудиъс Лебърн
Еутари
Еутари
avatar

Pisces Брой мнения : 93
Репутация : 1
Join date : 28.08.2010
Age : 24

За героите
Име,години и вид на героя:: Клаудиъс Лебърн, 24 години, еутар
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на администраторите и на учителите   Пон Фев 07, 2011 11:55 am


Име: Клаудиъс Лебърн
~Клауд, Лебърн

Години:24
Оръжие:нунчаку
Раса:еутар
Способност:Свръхсила
Лик: Cam Gigandet

Външен вид:
„Hello, pretty boy. Will you take me for a... ride?” е първото нещо, което би хрумнало на всяка уважаваща се жена, когато погледне към Клауд. А ако наистина се уважава достатъчно, второто би било „You can ride me anytime, anywhere”. И как не… Той е от мъжете, чийто външен вид крещи „Пробвай ме” и същевременно грубостта и арогантността, която струи на вълни от тъмните му, кристално сини очи те кара да се замисляш дали това е най – правилния път, по който да поемеш. Виждаш излъчването на лошо момче, което е неизменен аксесоар като злобния, многозначителен поглед, дяволитата усмивка и леко наболата брада, все неща, които като че ли вървят в комплект с външния вид. И дори не обръщаш внимание на руса коса, която никога не губи формата си, понеже е прекалено късо подстригана, често сливаща се с брадата и бакенбардите му. Точно това е нещото, което подчертава формата на лицето му – силната, мъжествена челюст, широката брадичка с лека трапчинка и предизвикателните устни, вечно разтегнати в дяволита, предупредителна усмивка.
Клаудиъс имаше красиви сини очи. Като две планети и не защото бяха толкова големи, а защото отразяваха света в себе си – всяко чувство – болка, тъга, омраза, любов, възхищение, всяка гледка, било то красива или не. Точно като огледала, показващи истинската му същност, която не бе толкова светла, за колкото всъщност хората мислеха. Носът му, тънък и прав, перфектно пасваше с останалите черти на лицето, превръщайки всичко в една привлекателна картина за женските очи. И не, Клауд не бе толкова красив, колкото имаше някакъв дяволит, предизвикателен чар на лошо момче, който го правеше наистина неустоим.
Клаудиъс бе атлетичен, с добре оформено тяло, което просто си заслужаваше женските погледи, които го изпиваха с очи, разкъсваха дрехите му и мислено обхождаха всяка част от него с устни. И аз, като момиче, ги разбирам. Защото, кой би устоял на красива кожа, с лек златист загар? Или пък на мускулестия му, широк гръб, който обещава вечна закрила и истински приятни изживявания? Ами на здравите му ръце, показващи сила и мощ, която като че ли може да победи всичкото зло на земята? Или на перфектно оформения корем с осем блокчета шоколад, доказващ, че би направил всичко само и само, за да задържи тялото си привлекателно по – дълго време? Да се покаже, такъв – какъвто е и какъвто се чувства – силен, секси и привлекателен.

Характер:
Някои казват, че хладното му държание е маска, други го наричат позьорство. Е, каквото и да говорят трябва да знаете, че няма нищо общо с реалността. Той не позира, не се прикрива, това не е неговия начин да привлече внимание и да направи впечатление, Клауд си е просто такъв. Той не се опитва да се прави на нещо, което не е, не иска да заблуждава, нито да си играе с хорските разбирания, еутарът просто се показва такъв какъвто е, какъвто е бил и какъвто ще бъде. Клаудиъс не е поредният шаблонен образ на лошите момчета, яхнали бърз мотор, той е самия шаблон. Каква е разликата между него и останалите ли? Ами... Клауд е истински. Той не се преструва, не се опитва да прикрие слабостите си зад ледената маска на непредсказуемостта и хладнокръвието, а просто ги превръща в свои плюсове. И ако за някои избухливостта ги прави слаби, то това е силата на русокоското. Клаудиъс не се крие зад непукизмът си, той е същността му.
И ако след всичко това нещата още са ви неясни, нека обобщя за тази част от характера му - Клауд е огромен, красив, леден блок, който колкото и да се опитваш не можеш да стопиш, просто защото няма начин. И докато русокоското не намери своето слънце, което да го превърне в човека, който някога беше, то еутарът ще остане такъв.
Въпреки това Клаудиъс не е срамежлив или тих, дори обратното. Той е изключително отворен към света, към хората, селенците и съществата от всички познати предмети. Просто не се държи с тях толкова приятелски на колкото на всички им се иска. По - скоро е от онзи тип, който подхожда към нещата с видимо пренебрежение, помагайки си с ирония и сарказъм. Но това е неговия начин.
Според Клаудиъс по една тема може да има две мнение - неговото и грешното. Незнайно защо, русокоското си е изградил живота около идеята, че каквото и да става, той винаги ще бъде прав, а останалите в грешка. И за това винаги е готов да го отстоява, независимо колко глуповати аргументи може да има, Клауд ще ги открие.
И макар да има малко приятели, Клауд може да бъде истински добър слушател, стига да го олучиш в подходящия момент. Тогава той ще ти даде добър съвет, лишен от всякакъв такт, разбира се, но пък изключително искрен. Ако ли не... Е, ще трябва да се задоволиш с хаплива забележка, доста подигравки и разбира се - иронизиране на ситуацията, която е важна за теб. Въпреки всичко, обаче, никога не би отказал помощ - независимо какво ще е държанието му по време на нея, еутарът няма да остави познат или приятел в беда. Разбира се, това от една страна ще погали и без това достатъчно надигнатото му его, а от друга ще го накара да се почувства по - добре, усещайки че еутарската кръв във вените му има какво да каже по въпроса.
Русокоското е дързък и решителен. Понякога смелостта му е в такива количества, че граничи с глупостта, а решителните му, инстинктивни действия водят до непредвиден, не винаги перфектен край.
И ако трябва да отъждествя Клаудиъс с някои от вече познатите ви шаблонни типове, с които се сблъсквате във всеки втори тийнейджърски филм, то мога да ви кажа, че ще ми бъде изключително трудно, просто защото Клауд има по нещо от всички тях. Той обича да говори, дори и да са глупости, обича да се грижи за външността си, без да се притеснява да го показва, обича да спори, обича и да се доказва и обича състезанията.

История:
Мразеше го. Мразеше го още от деня, в който се роди и стана част от без това странното, смахнато семейство Лебърн. Сет. Така го нарекоха, незнайно защо. Не бе типично Селенско име, но пък родителите му го харесаха. Сет Лебърн… Малкото човече с дълбоките, сини очи, което преобърна живота на Клаудиъс за няколко секунди. И докато в началото мислеше, че ще е добре, че няма да е сам, че ще е приятно да има някой, който да понася проблемите в семейството заедно с него, мнението му драстично се промени. Не му харесваше да е по – големия брат, който да отговаря за всичко. Не обичаше нищо и никой да зависи от него, а с раждането на Сет се получи точно така. Та, той дори не го бе искал, защо сега Клауд трябваше да се грижи за него. Сет не бе негов син, а и разликата им не бе кой знае каква, но не… Родителите му казваха, че е негово задължение, че сега той трябва да бди над братчето си, да го пази повече от очите си. И Клаудиъс мразеше това. Мразеше идеята, че някой трябва да е по – важен от самия него. За това и с нетърпение чакаше момента, в който ще може да захвърли всичко, да изкрещи „Аз бях до тук” и да си тръгне. Някъде далеч, където няма да му се налага да вижда наглото, арогантно същество, в което Сет се бе превърнал в последните години. В началото бе по – лесно. Когато си на четири, всичко е по – лесно… Да, вярно, че да гледаш бебе отнемаше голяма част от свободното ти време, което си запланувал за строеж на космически кораб с конструктор, но все пак бе далеч по – приятно. И следващите години не бяха ад… В началото Сет бе едно приятно момченце, което предпочиташе да си стои в някой тъмен ъгъл и да си представя, че пише романи. Постепенно, обаче, той започна да се превръща в бледо копие на Клауд, което по – късно го надмина дори в арогантността. На двадесет години, когато Клаудиъс се изнесе най – накрая от тях, отношенията им бяха до толкова обтегнати, че русокоското хвърли по брат си кинжал. Е, не с цел да го нарани, а да го сплаши. От тогава, Клаудиъс не се е връщал в родния дом. И колкото и странно да звучи, еутарът имаше своите причини. Сет бе на шестнадесет… Мислеше си, че сега е времето, в което трябва да живее, да се показва и доказва като личност, а Клаудиъс му пречеше да го направи – следеше го зорко, забраняваше му, дори си позволяваше да се държи като родител. Така, че Сет направи това, което бе нужно – накара приятелката му да скъса с него, настрои родителите си срещу Клаудиъс и се постара нещата да останат така, че русокоското никога повече да не може да се върне у дома.
И така Клаудиъс замина за единственото място, за което смяташе, че е достатъчно далеч – Земята. На двадесет години той бе загърбил цялото си семейство и не поддържаше контакт нито със Сет, нито с родителите си. Бе започнал нов живот, като… човек. Бе забравил за планетата си, така както хората забравят какво са обядвали. Живееше в Дрезден, Германия. Научи немски и английски. И се чувстваше добре – жив, готов да продължи напред, когато хора на Старейшината го намериха и му казаха, че имат нужда от помощта му. И Клаудиъс не можа да пренебрегне това. Носталгията по дома му се обади за пръв път и една тъмна, прохладна вечер се качи на совалка обратно към Селене, присъединявайки се към обучаващите се войни, готови да дадат живота за планетата си.



Допълнително:
~ неактивен пушач. Пуши изключително рядко само, когато нещо наистина много го е вбесило.
~ пие предимно неща, които наистина могат да замъглят съзнанието му. Не е почитател на никакъв вид коктейли.
~Има няколко татуировки, една на гърба, една на рамото и една на бутилката. Всички са различни, но всички имат някакво значение.
~Добър музикант и добър танцьор.

Снимки:
1,2,3


Статистики:

Бързина:7
Ловкост:5
Хитрост:3



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://the-selene-world.forumsrpg.net
Блур
Учител
Учител
avatar

Брой мнения : 7
Репутация : 0
Join date : 03.12.2010

За героите
Име,години и вид на героя:: Блур, 27, афора
За героя:
Допълнително:

ПисанеЗаглавие: Re: Герои на администраторите и на учителите   Пет Фев 11, 2011 1:04 am



Име:
Блур
Години:
27
Раса:
Афора
Оръжие:
Няма хладно оръжие, което да й се опре, така че... Всички.
Способност:
Замразява с поглед, освен това лекува чрез докосване. (това е дарба, която само Избраните имат. Тоест, тя и Орин).

Външен вид:
Като афора, външността на Блур е изключително предизвикателна и привличаща. Едва ли има някой, който да остане спокоен пред женственото й излъчване. Лицето й, бледо и гладко, бе съвършено чисто. Правилната му, овална форма и леко изпъкналите й скули, придаваха на афората решителност, която
рязко контрастираше на иначе нежните й, кукленски черти.
Блур имаше дълги, съвсем леко начупени коси, които се спускаха като копринен водопад по гладката кожа на гърба й. В момента, в който слънцето се огледаше в тях, в иначе шоколадовите кичури проблясваха медни отенъци, карайки косата й да изглежда като жива. Съвсем лек, едва забележим бретон падаше на иначе високото й чело, подчертавайки формата на лицето й, омекотявайки още повече тоновете на иначе светлата й кожа.
Едно от най - привлекателните неща в Блур бяха не толкова очите й, колкото самия поглед, с който гледаше на света и заобикалящите я същества. Имаше нещо лукаво, нещо присмехулно, което я караше да изглежда някак строга и решителна същевременно. Цветът им не бе нещо особено, нещо, което да те накара да се влюбиш в иначе големите й, бадемовидни очи. Сиви и съвършено изчистени, те често я караха да изглежда по - студена и безразлична от колкото всъщност беше. И като че ли, за да подчертаят сериозността на излъчването й, веждите на Блур бяха тънки и високи, често прекалено навъсени, те превръщаха изражението й в каменна маска, олицетворяваща решителност, смелост.
Голяма рядкост е да видиш истинска, широка усмивка на лицето на Блур, но това случи ли се, то няма как да не обърнеш внимание как лицето й придобива онези детски, невинни черти, за които може и да не си подозирал, че съществуват у нея. През по - голямата част от времето плътните й устни с множество извивки, стоят безразлични върху лицето й, без да издават каквато и да била емоция.
И макар не особено висока, Блур има добре изваяно, като че ли съвършено тяло с перфектни пропорции. Някои ще кажат, че се дължи на постоянните тренировки, на които се подлага афората, но въпреки това няма да са съвсем прави. Колкото и да тренира един човек, селенец, същество, просто няма начин да постигне такова съвършенство ако Майката природа не му го даде на готово. И Блур има своите данни - пълен, объл бюст, стегнат, добре оформен корем и крехка, тънка талия, символ на женствеността й. Краката й, прави и стегнати, изглеждат перфектно както в пола, така и в униформа, което разбира се важи и за задните й части. Както казах, това е в кръвта й на афора. Друго нещо, което няма как да пропуснеш у Блур е походката й - едновременно женствена и грациозна, тя таи в себе си нещо опасно, нещо хищническо, предизвикателно. Крие решителността на жената войн и всеки, които умее да прочете знаците, трябва да знае, че това е жена, от която трябва да се пазиш.


Характер:
Блур е една изключително темпераментна личност. Смела и решителна, едва ли има нещо, което да я спре да извърши това, което си е наумила. Действията й винаги са дръзки и същевремено добре преценени. Никога не би подходила към нещо инстинктивно, освен в боя. Обича да осмисля живота си, да взема решения, които е премислила предварително и за които е абсолютно сигурна. Както като преподавателка, така и в живота, Блур е безкомпромисна - не толерира нещата, които мрази, като закъсненията, нито да й се възразява или отговаря. Въпреки това обича общуването с опърничави многознайковци, които си мислят, че света е в краката им. Просто й доставя удоволствие да ги връща обратно, здраво стъпили на земята, по която ходят. Рядко експериментира някъде в живота, освен докато се бие, може да се каже, че учителското място, което заема е нейния отдушник.
Противно на расата си, в която като че ли е закодирано, че афорите не са от най - добрите бойци, Блур се ражда с дарбата да оправлява всяко едно оръжие, попаднало в ръцете й. Тя обича да следва строго определените от нея самата правила и това е нещо, което изисква не само от учениците, но и от приятелите си, което често й изиграва лоша шега.
За Блур съвсем спокойно може да се каже, че е безчувствена. Настроенията й, колкото и променливи да са, никога не могат да бъдат разгадани от заобикалящите я хора. През по - голямата част от времето не можете да разпознаете и сянка от каквото и да било чувство по лицето й. Умее да се прикрива съвършено добре, а и е прекалено голяма непукиска, за да има нещо, което да може да я трогне. Възпитана и отрасла в изключително изискващо от нея семейство, Блур няма кой знае какъв избор за това каква да стане. Дарбата й, която се проявява в ранна детска възраст я белязва до живот и дава на показ някои от най - ярко изразените й афорски черти, а именно - сдържаност и хладнокръвност, все неща, които да й помагат в битка.


История:
Още с раждането си, съдбата на Блур е предопределена. Белегът от лявата страна на рамото й показва, че детето ще бъде надарено с уникалните способности на Избраните*. Именно за това родителите й имат прекалено високи очаквания от малката си дъщеря, която още в ранна детска възраст се превръща в безчувствена машина за убиване. На девет години, Блур е изпратена в Белият замък, за да бъде обучена от Старейшините ( също Избрани, на които им предстои да се отеглят в скоро време). Тя прекарва целия си живот там, старателно учейки всичко онова, което й показват. Благодарение на добрата си памет и на хладнокръвието си, Блур почти моментално печели симпатиите и уважението на учителите си, които не пестят сили за да я обучават така, както е редно. На тринадесет годишна възраст, афората може да борави с всяко едно оръжие познато на планетата Селене, а и на съседните й. Овладяла до съвършенство боравенето с лък и саи, Блур често пъти ги използва като отдушник на променилвите си настроения, които не си позволява да влага в тренировките.
Въпреки всичко, красивата афора не е сама през престоя си в Замъкът. С нея е единственият друг Избран, с който като че ли им е предопределено да бъдат заедно - Орин. Двамата буквално израстват заедно и свикват толкова много с присъствието си, че се превръщат в едно цяло. Често пъти дори тренират заедно, макар способностите на Орин да не са в оръжията, той има какво да покаже на находчивата афора в областта на ръкопашния бой. След време, двамата дори нямат нужда от учителите си и ги оставят да се оттеглят на спокойствие, докато двамата млади се подготвят сами. Вече научили всичко, което ще им трябва за напред, Блур и Орин решават, че трябва да намерят и други неща, които да приковат вниманието им, в които да вложат цялата си енергия - други техники и движения. Така, до двадесет годишна възраст двамата се превръщат в най - добрите бойци на планетата Селене. И както вероятно вече сте предположили... Двамата се влюбват. За пръв път, през целия си живот, Орин е единственото живо същество към което Блур си позволява да изпита любов - силна и пламенна, тя е невъзможна. И двамата осъзнават, че ако бъдат заедно, то никога няма да са професионалистите, които могат. Точно за това, прекарали само година в обятията си, двамата се разделят завинаги, но продължават да работят в екип. Блур така и не преживява раздялата си с Орин, а и няма точната възможност, не и след като всеки ден вижда наглия му, рейвънски поглед. Въпреки това, афората излиза от връзката им с високо вдигната глава и никога повече не извръща поглед назад в миналото. Именно тя е виновната, връзката им да продължи да бъде хладна и безпристрастна каквато е била още в самото начало.
Избрана да тренира Селенската армия, Блур е готова с идеи от самото начало. Тя определено няма да остави новаците да се шляят безцелно. Вероятно тя има много по - високи идеали и идеи за тях от колкото самите те предполагат.


Допълнително:
Лик:Jennifer Garner
~ Черното и червеното са нейна запазена марка.
~ Първото оръжие, с което се е научила да борави е сай (или саи...).
~ От висчко най - обича да се бие със сай и стрелбата с лъкове.
~ Няма домашен любимец, но много би искала нещо, за което да може да отдели времето си да се грижи.
~ Не си пада по женските неща, освен по лаковете за нокти. За това може да се каже, че е маниачка. Не обича маникюрите й да не са добре поддържани.


Снимки:
1,2,3


*ще едитна, когато мога.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Герои на администраторите и на учителите   

Върнете се в началото Go down
 
Герои на администраторите и на учителите
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
The Selene World :: Герои-
Идете на: